В последните години темата за евтаназията все повече се разисква от законодателните органи, от компетентни комисии, от средствата за масова информация, на конференции, обществени дебати и т.н. Често чувствата и мислите на хората се насочват в една посока на разсъждение, изискваща (или в най-добрия случай – оправдаваща) законодателното гарантиране на евтаназията, макар че засега повечето общества и правови държави се противопоставят на нейното приемане.
Под понятието евтаназия разбираме: постигнатото чрез чужда помощ - активна или пасивна (с действие или чрез бездействие), ускоряване смъртта на един човек, който страда или предстои да страда от неизлечима и мъчителна болест, запазил или не съзнанието си и лично изразил категоричното си желание да се прекъсне живота му.
Всяко усилие на човека да определя границите на живота единствено според собствената си воля, мнение, решения или възможности, лишават живота от неговата святост. Съвременното светско разбиране разглежда смъртта в нейната връзка с евтаназията като право, а не като събитие извън властта на човека, като факт, чието време може да се избере и от човека. Според християнското учение, продължителността на живота и часът на смъртта по никакъв начин не могат да се определят като човешки права.
Трагичните състояния на отиващия си живот, предизвикващи настоящото бурно развитие в областта на медицината, поставят от само себе си на дневен ред въпросът, не само дали е допустимо да съкратим живота на някого, а и дали е правилно да препятстваме неговата смърт. Медикофармацевтичната технология удължава не само живота, но понякога и настъпването на смъртта.
От друга страна, въпреки впечатляващия напредък на медицинската диагностика и прогностика, никой и никога не може да бъде абсолютно сигурен в нелечимия характер на една болест или в безнадеждността на дадено състояние. Винаги съществува място за възможна грешка в лекарската преценка или за неочаквано развитие на болестта, дори и за някакъв чудотворен изход от нея. От времето на Хипократ мисията на медицината е тъждествена на терапията и служението на живота и е несъвместима с подпомагането на смъртта. В забележителната си клетва, лекарят обещава, че “никога и на никого няма да даде смъртоносно лекарство, дори и ако той самият го поиска, нито ще го съветва да го приеме”.
Съществената причина, поради която в наши дни евтаназията е придобила изключителна актуалност и предизвиква непознати досега явления, е фактът, че в нашата съвременност господства чисто материално, конюнктурно и меркантилно разбиране за живота, отразяващо се в цялостния му облик, в който здравето е придобило най-вече икономически характер, а човекът се възприема единствено механично и като мимолетно същество. Не можем да пренебрегваме и съществуването на психологични причини, водещи хората до желание за евтаназия. Обикновено такива са: отчаяние по причина на естествена непоносимост, боязън от физическа болка, разочарование от отслабването на физическите сили и страх да не се превърнат в тежест за близките си.
Евтаназията, макар от светска гледна точка защитавана като “достойна смърт”, в своята действена форма е подпомогнато самоубийство, тоест включване на собствено участие в извършеното убийство. По тази причина тя е упадъчно явление на социално пренебрегване на човека.
http://www.ecclesia.gr/ , THE OFFICIAL WEB SITE OF THE CHURCH OF GREECE
ЕНЦИКЛИКА - ЕВАНГЕЛИЕ НА ЖИВОТА НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II
http://natcomunesco.mfa.government.bg, NATIONAL COMMISSION OF THE REPUBLIC OF BULGARIA FOR UNESCO
