Когато денят стане глух за добротата
и ноща се вледени от злоба.
когато устните ти даже
побелеят от самотата,
а светлината и мракът
увиснат над теб нетърпими-
НЕ ВЗРИВЯВАЙ СЪРЦЕТО СИ.
Научи се да плачеш!
Когато захвърлиш в претъпкания кош
поредната си илюзия
и надеждата ти инфарктно заспи,
когато с последния грош доверие
си купиш подлост
с приятелски привкус гарнирана-
не взривявай сърцето си.
Научи се да плачеш!

Научи се да плачеш! По мъжки. Пречистващо.

В светла мъжка сълза изкъпи гордостта.
С тежка мъжка сълза докрай изгреби
тинята от душата.
С гневна мъжка сълза излъскай до чисто
всичко гнило, и пошло, и зло.
Не взривявай сърцето си!
Научи се да плачеш!
Може утре, може днес, може още сега
една топла ръка да изтрие сълзата ти
и със пръсти магъосни да направи мехлем
за сърцето,
което умира всеки път,
когато няма за кого да заплаче....