Самоубийството е феномен, който се наблюдава само при нашия вид. Няма животно, което да е способно на такова деяние. Това е така, защото само ние сме до такава степен съзнателни, че можем да гледаме на себе си и на живота поотделно. Достойнството на човека е не в овладяването на пространството, а в добре организираната му мисъл, че той съзнава, че ще умре.

   “Човек е само една тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика” Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но и кагато природата смазва човека, той пак надвишава онова, което го убива – вселената не съзнава силата си, но човек съзнава безсилието си.. “Величието на човека е в мисълта.”  Съзнаваме и, че самите ние можем да предизвикаме смъртта си.

    Значимостта на неприкосновените човешки права - включително и на фундаменталното право на живот - се изразява в това, че те не могат нито да се признават, нито да се отменят от друг човек или от човешка власт, понеже тези права имат своите неизменни основания не в акта на човешката воля, а в самото естество и в достойнството на човешкото същество.

   Светият отец Йоан-Павел II, който влагаше в сърцето на цялото човечество грижата за уважаване на човешкия живот и достойнство казва, че  "правото на живот е основа на всички онези изначални човешки и морални ценности, които произтичат от самата истинност на човешкото същество и които изразяват и пазят достойнството на личността". Това са ценностите, които никой човек, никое мнозинство и никоя държава не могат да създават, променят или унищожават, но трябва да ги признават, зачитат и укрепват"

  Човекът не е абсолютен господар на своя живот. Той притежава живота си като съкровище и дар от Бога. Затова Светият отец заключава: "Никой не може да реши самоволно дали да живее или да умре; единствен и абсолютен Господар на този избор е Създателят". Папата с невероятна решителност защитава живота и не се колебае понякога да употреби доста силни думи, заклеймявайки всевъзможните посегателства върху живота на човека. Той обвинява света например в "насилие, насочено против живота", обръща внимание на човечеството върху използването на "извратена концепция за свободата", говори за "загуба на чувствителността спрямо Бога и човека", за "оскърбителното престъпление, каквото е прекъсването на бременността", за "драмата на евтаназията", за "заговора против живота".

   Още за древните животът е „чудо”. Загадката на живота е твърде голяма, за да рискуваме и да се отнасяме към нея лекомислено.

  Всеки човек умира, но не всеки се ражда. Този, който е дошъл на този свят, има изключителната привилегия да живее. И независимо дали човек ще бъде победител в борбата със страшния живот или победен, важното е да осъществи тази борба. Винаги ще има възходи и падения, но без значение колко пъти си паднал, важното е съумееш да се изправиш. Нашето битие е едно пътуване към неизвестното и тайнственото. Независимо от това какво си мислим, че се случва след смъртта , ние трябва да направим всичко възможно всеки живот да завършва с достойнство и почит.

Ницше, Фридрих., Размишления., София 2002г

Денкова, Лидия., Етика, Начален курс. С. НБУ, 2003Г

http://home.pcisys.net/~jnf/,   The Albert Schweitzer Page

http://www.ecclesia.gr/ ,   THE OFFICIAL WEB SITE OF THE CHURCH OF GREECE

ЕНЦИКЛИКА - ЕВАНГЕЛИЕ НА ЖИВОТА НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II

http://natcomunesco.mfa.government.bg, NATIONAL COMMISSION  OF THE REPUBLIC OF BULGARIA  FOR UNESCO