„Дали щастието в човешкия живот нараства паралелно с развитието на господството на човека над природата в рамките на възможното при сегашното развитие на естествените науки?"

    Множество митологии мечтаят освен за духовно и за физическо оцеляване, за възраждане на хората след смъртта в нови, неподатливи на болести и стареене тела. На тази мечта своевременно служат биологията, медицината, генетиката. Методите за удължаване на човешкия живот, борбата със смъртоностните болести все повече се усъвършенстват и навлизат все по- дълбоко в тайните на човешкия организъм. При все това продължаването на опитите и изследванията предизвикват бурни дебати в сферата на биоетиката. Морални и законни ли са начините по които се прилагат средствата за постигане на „целта”?  Запазва ли се индивидуалността при намесата в човешкия геном, трансплантацията на чужди органи, клонирането, чиито последици все още не са напълно ясни? Отговорите на тези въпроси не са еднозначни.

  Не е ли това просто вид високотехнологичен кърпеж на материята, била тя и съставяща човешкото тяло. Намесата в човешкия мозък и геном си остава една опасна игра с високоорганизираните форми; прегрупиране на клетки и белтъци, така или иначе обречени един ден да изгният в земните недра. Нещо като лъжливо възкресяване, водещо до двойно, тройно, петорно тлеене някъде напред във времето.

   Не всички въпроси са правно регламентирани и дебатът е обществото тече. Основната грижа за запазването на живота в глобален мащаб се състои в основните принципи: уважение към човешкото достойнство, запазване на природата в нейното биологично разнообразие, грижа за бъдещите поколения, запазване на естествените богатства, максимализиране на съзиданието и минимализиране на щетите.

   Според генералния директор на международния комитет по биоетика към ЮНЕСКО проблемът трябва да се разглежда през призмата на мотивацията на подобен проект съгласно разбирането за човешкото същество и обществото. Природата дава на всеки уникална карта за самоличност, която се основава върху играта на случайното и необходимото. Отказът от това природно богатство би заплашило между другото да отвори път към изкуствено генетично скъсване между хората с оригинален геном и хората с клониран геном. Нима нямаме достатъчно много дискриминации, които засягат човечеството? Самата идея да се клонират хора почива в най-добрия случай върху недоразумения и фантазии; в най-лошия - върху стремеж да се превърне генетиката в инструмент със съмнителни цели - търговски, идеологически или практически. Забраната (приета от ЮНЕСКО през 1997 г., последвана от подобна декларация и на Общото събрание на ООН през 1998 г.) за репродуктивно клониране се оправдава във всички аспекти: медицински, юридически и нравствени. Пред предизвикателствата на биоетиката стигаме до въпрос, който има корени в културната, философската и духовната почва на различните човешки общества. В биоетиката трябва да се съчетае уважението към културното разнообразие с прагматичното отношение към научните постижения. Трябва ли да се забрани клонирането на хора? По този въпрос етиката може за първи път да вземе преднина пред напредъка на приложните технологии и да им даде насока по наша воля. Човекът може да възпроизведе животно чрез клониране. Но образованието, науката и културата са факторите, които правят човека. Не клонирането.

Ницше, Фридрих., Размишления., София 2002г

Денкова, Лидия., Етика, Начален курс. С. НБУ, 2003Г

http://home.pcisys.net/~jnf/,   The Albert Schweitzer Page

http://www.ecclesia.gr/ ,   THE OFFICIAL WEB SITE OF THE CHURCH OF GREECE

ЕНЦИКЛИКА - ЕВАНГЕЛИЕ НА ЖИВОТА НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II

http://natcomunesco.mfa.government.bg, NATIONAL COMMISSION  OF THE REPUBLIC OF BULGARIA  FOR UNESCO