„Етиката е безгранична отговорност за всичко живо.“

^Алберт Швайцер^

       “Разумният човек трябва да застане срещу всички жестоки обичаи, независимо колко дълбоко вкоренени в традицията и доколко заобиколени от ореол са те. Когато имаме избор, трябва да избягваме да причиняваме страдания и болка в живота на друго, дори и най-низше същество. Ако не правим това, си навличаме вина, която нищо не оправдава.”

    “Това е съдбата на всяка истина - да бъде обект на присмех, когато за пръв път е изказана. Някога се е смятало за смешно да се предположи, че чернокожите са наистина човешки същества и че би трябвало да се третират като такива. Това, което някога е било смешно, сега е неопровержима истина. Днес се смята за преувеличение да се прокламира постоянно уважение към всяка форма на живот като сериозно изискване на рационалната етика. Но идва времето, когато хората ще бъдат удивени, че човешката раса е съществувала толкова дълго преди да осъзнае, че неразумното посягане на живота е несъвместимо с истинския морал. Моралът в своята абсолютна форма обхваща отговорността към всичко живо.”

    Алберт Швайцер въздигна  "благоговеенето пред живота" до висше нравствено начало, открива в него едно своебразно религиозно отношение към всичко живо и до ден днешен, човешката мисъл не е съумяла да предложи нещо по-дълбоко и по-осмислено в общото безсмислие на нашето битие. Важното че днес, ние си даваме сметка, че в широки граници неговата мисъл наистина е способна да се превърне в "основа на едно всеобщо законодателство", в категоричен императив за едно време, в което планетата ни е застрашена от гибел.

    Смисълът на живота едва ли може да бъде обяснен вън от него - самия живот, защото от космическо гледище по отношение на вселенското битие е напълно възможно да се мисли, че животът няма нито цел, нито роля, нито смисъл. Животът е точно толкова траен, колкото блясъкът на звездите, та дори по-кратък и идеята за неотвратимостта на собствената ни смърт и неизбежността на смъртта на човечеството трябва на всяка цена да служи за коректив на собственото ни поведение. Още Иван Петрович Павлов настояваше, че всяко живо същество притежава естествен рефлекс за свобода, Свободата в едни определени от естеството граници е природен закон. Закон в тази Природа, която надменно и грубо се мъчим да побеждаваме, а трябва да я използваме като съкровище от мъдрост и поука.

    Досегашната философия се опитваше да разбере смисъла на живота чрез смисъла на света. Може би ще трябва да се откажем да търсим смисъла на света и изхождайки от собствената ни воля за живот, да придадем смисъл на живота си.

       Животът е ценен сам по себе си. “Отнасяй се с почит към живота” – така Алберт Швайцер формулира основната заповед на етиката. Няма да знаем какво да правим с живота ако не го ценим и обичаме. Всяко научно или производствено  действие, което се осъществява независимо от етическото отношение на любов към живота, носи риск за неговото накърняване. Първата главна задача на етическото отношение е запазването на живото в най- доброто му състояние.

„..........Лек полъх, капка вода......”

„Блез Паскал”

Ницше, Фридрих., Размишления., София 2002г

Денкова, Лидия., Етика, Начален курс. С. НБУ, 2003Г

http://home.pcisys.net/~jnf/,   The Albert Schweitzer Page

http://www.ecclesia.gr/ ,   THE OFFICIAL WEB SITE OF THE CHURCH OF GREECE

ЕНЦИКЛИКА - ЕВАНГЕЛИЕ НА ЖИВОТА НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ II

http://natcomunesco.mfa.government.bg, NATIONAL COMMISSION  OF THE REPUBLIC OF BULGARIA  FOR UNESCO