1.   КУЛТУРА

        Банално известно е, че понятието за култура е прекалено многозначно. Схващането за култура най общо е система от ценности и норми, от правила за поведение, свързани с отношенията между хората, задаващи своеобразието, идентичността на определена общност. В нея се включват съответно изкуство, традиции, ритуали, нрави, морал, етническа и национална идентичност, определено Възприятие на историята на общността, нейният език със съответните значения. Тази система от ценности и норми дава идентичност, но не е свързана задължително с отговори на въпроса за обществено- политическото устройство на едно или друго общество. Поради това и културата е свързана с политиката, идеологията, религията, но може да се разглежда и като относително независима от тях, взаимодействаща с тях, обуславяща ги и обуславяна от тях. Културата е основен механизъм за интеграция на обществото, който взаимодейства с два други механизма, играещи роля- религията и идеологията. Основните функции, които тя изпълнява в различните общества са да обединява отделните индивиди в някаква цялост, да формира колективно Аз, обша идентичност. Да създава социален капитал, да привнася между индивидите такъв ресурс като доверието, което рязко улеснява взаимодействието им, доброволното им коопериране за изпълнението на общи цели. Да легитимира, да обосновава и оправдава властовите структури, съответни неравенства и йерархии, да дава или отхвърля правото на управляващи да господстват над отделните индивиди. Да придава смисъл на човешкия живот, да трансцендира индивидуалното налично и емпирично битие, неговия емпиричен опит, задавайки общ смислов хоризонт на действия, на съществуването на големи групи индивиди.

            Днес живеем в свят на по- интензивно от когато и да било в историята взаимодействие между културите, на обмен на идеи, ценности, правила помежду им. Какво става при това взаимодействие? За да намерим обяснението, трябва да имаме предвид, че съществуват по- близки и по- далечни по своите основи характеристики култури. Между по- близките култури по принцип е възможно по- лесно взаимодействие. Има и такива, които по основното си съдържание са твърде далечни, изглеждат “чужди” една на друга, при тях взаимодействието много по- лесно може да има деструктивни следствия върху едната или другата, а дори и върху двете. Взаимодействайки, културите демонстрират различни типове отношения помежду си.

    Деструкция- дистанцията между двете култури е толкова голяма, че ако едната е и технологически, и военно по- силна, то другата може изцяло да изчезне. Така е например с културите на инките или толтеките на американския континент.

Асимилация- по- мощната култура подчинява на себе си по- слабата и макар понякога да запзва нейните елементи, крайният резултат е промяна на идентичността.

Културен синтез- срещата на културите, съвместното съжителство и християнизацията водят до нов културен синтез.

Хегемония- тя предполага съвместно съществуване на различни култури, но тези които нямат съответните икономически, политически ресурси, имат второстепенна, маргинална роля, за разлика от онези, които притежават такива ресурси.

Дискриминация- в ситуация на доминираща култура, при което се създават изкуствени препятствия за носителите на алтернативна култура.

2.  НАСИЛИЕ И КУЛТУРА

       Насилието е неизбежен елемент от човешката история и има своите причини и социално значими функции във Всяко общество, често бивайки израз на противоположни тенденции. От една страна, то е свързано с процеси на засилващи се противоречия, дезинтеграция, разпад, увеличавайки сблъсъците между индивиди и социални групи, а с това и ставайки предпоставки за съответните социални промени, за социално развитие и прогрес. От друга страна, то се използва като средство за самосъхранение, запазване, противопоставя се на процесите на дезинтеграция, потиска противоречия. Най- ярък израз за такова приложение са органите за репресия създавани от всяка държава. Използването на насилие, аргументирано като противодействие срещу евентуално по- голямо насилие, е също постоянен елемент в социалните отношения. Доброто и злото не са противопоставени като идеал и реалност, а са преплатени, взаимосвързани в една или друга степен във всяка реалност. Неслучайно още Хегел говори за злото като двигател на историческия прогрес, за това как едното обуславя другото и обратното. Те не могат да бъдат изцяло разкъсани и в реалността. Ндали можем да отделим положителните страни на днешното глобалистичното общество от неговите недостатъци. Надали е възможна някаква “автентична” култура, в която присъстват идеални характеристики, а липсват недостатъци, слабости и престъпления. Надали можем по принцип да кажем, че отношението между насилник и жертва е просто отношение между добрите и злите, между злодеите и невинните. Разискванията за вина и отговорност не могат и не трябва да изместват дълбокия анализ на причините на едни или други действия, трябва да се видят и в социалнно-икономически и в исторически контекст и да се открие, че това е един много по- общ феномен, неприсъщ просто на определена култура, а на света и нациите по принцип. С развитието на технологичното, икономическото, културното равнище, в една или друга държава важни предпоставки за насилие може да изчезват, но в същото време се появяват нови форми и степени на насилие или смекчаването му вътре в насилието в една страна може да се съпровожда с нарастване на противоречията между нея и други страни. Това се вижда например от различните етапи на развитие на буржоазните общества в Западна Европа, в които вътрешните конфликти и политическото насилие отслабват с появата на представителната демокрация едва през 20в. В същото време се увеличават технологичните възможности за насилие и в глобален план общото равнище на насилие не намалява, а се увеличава.

3. СБЛЪСЪКЪТ НА КУЛТУРИТЕ, РЕВОЛЮЦИИ, ВОЙНИ, ТЕРОРИЗЪМ

       Културни войни- предполагат воденето на битка за завладяване на чуждото културно пространство и унищожаване на чуждата културна идентичност. Това прави необходимо използването на понятия като “културна сигурност”, изразяващи степента на защитеност на една култура от опасна чужда инвазия. Понятието “културни войни” стана популярно през последните години за описание на някои от проявите на мултикултуралната ситуация в САЩ във връзка с конфликти от рода на сблъсъци между противници и поддръйници на аборта, на противници и поддръжници на гей обществата, противници и поддръжници н афеминизма, на религиозното обучение в училищата и др. То обаче получи и по- широкия смисъл на “Сблъсък на цивилизациия”, дадено му от Самюъл Хинтингтън, според когото след края на студената война биполярното противопоставяне и кризата на идеологиите, културните деления стават местата, по които вървят и ще вървят конфликтите на планетата. Културните войни са насочени към разпад на алтернативната културна система, към нейната радикална промяна и препрограмиране. Те предполагат несъвместимост на основните ценности и норми, съставляващи същността на всяка от тях. Държави, в които има разминаващи се култури, се превръщат в своеобразни територии на “Разлома”, защото имаме сблъсък на разнообразни култури и идентичности, които водят в крайна смтка до техния разпад.

          Войната е дълбоко вкоренена в нашата история и в нашата култура вероятно още от периода, преди да сме станали напълно човеци.

Войната има много лица - от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.

Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?

Като непряка стратегия тероризмът цели чрез своите акции да принуди държавата да ограничи гражданските свободи и да реагира прекомерно – чрез свръхреакция, която да предизвика недоволството на нейните граждани, не толкова от терористите, колкото от прекалено строгите мерки за сигурност, предизвикани от тях. Недоволството на хората от терористичните актове лесно може да се прехвърли по познати психологически механизми върху свръхреактивния отговор на държавата на предизвикателствата на тероризма, които водят до нарушаване на чувството за уют и спокойствие, и ограничаване правата на обикновените хора. Когато това все пак се случва вече в някои държави, терористите са постигнали една от целите си!

Нарастването на чувството за несигурност и обективните заплахи от нови терористични актове водят до негласен отказ от разбирането за предимството на човешките права пред изискванията на националната сигурност. Това повишава склонността те да бъдат ограничавани и приемането за допустимо да бъдат използвани някои видове оръжия за масово унищожение или такива с високи поразяващи способности, когато “националната сигурност” го изисква. Повишава се податливостта в най-демократичното общество на света, каквото претендира да е американското, към използване на насилието, принудата и рестрикцията като начин за решаване на все повече проблеми в международен, а може би и в национален план. Несигурността или по-точно внушаваното от атентатите чувство за нея може да доведе такова свръхразвито общество като американското до еволюция в нежелана посока – най-общо и меко казано до засилване на авторитарните тенденции в него. Този вирус ще продължи да съществува, докато съществува хранителната му среда – това са изостаналите в развитието си региони в световен план. Страни и региони, където преобладават технологическа изостаналост, бедност, големи неравенства в жизнените възможности и несправедливо разпределение на жизнено важните ресурси, които пораждат недоволство сред част от местното население, изразяващо се в актове на отчаяние като тези, извършвани от терористите – актове на омраза срещу най-богатата и най-мощната държава в света.

      Културни революции- Този тип взаимоотношения възникват обикновено в процеса на развитие на една култура или на едно нейно подразделение, когато се извършва рязък разрив с преходната традиция по посока на радикални промени в характера и съдържанието на културата. Това е често срещано понятие при описанието на процеса на преход на традиционното към модерно общество, съпроводено с масово образование и градски тип култура.

   Поради огромните неравенства и наличието на невиждан по моща си световен хегемон имаме тенденция на сблъсък между нарастващата потребност от равенство, диалогичност и задълбочаващото се неравенство и монологичност на силните. Това е едно от ключовите противоречия на света на глобалния капитализъм в началото на 21в.   

Използвана литература:

1. Дайър Гуин, Войната Издател: Кръгозор